"Една българка" 1 част

Какъв смисъл носи заглавието "Една българка"?

• Една-единствена, изключителна българка.

• Една като всички българки.

Действието в разказа е през:

• 1806г.

• 1846г.

• 1876г.

• 1906г.

Къде протича действието:

• на десния бряг на Дунава

• на левия бряг на Искъра

• на десния бряг на Марица

• на левия бряг на Тунджа

Защо според вас Иван Вазов е променил първоначалното название "Челопешката гора" в "Една българка"?

• защото заглавието "Челопешката гора" е твърде неопределено

• защото заглавието "Една българка" съдържа идейната насоченост на разказа

Как Вазов описва своята героиня?

• "Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста - мъжка на вид".

• "Тя беше жена около петдесетгодишна, ниска, пълна - с благ вид".

• "Тя беше жена около шейсетгодишна, ниска, кокалеста - с благ вид".

Коя е пропуснатата дума: "На гърдите й стоеше полуживо двегодишното й ................................."

• унуче

• дете

• детенце

• синче

Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Отзвук от робството откриваме в:

• апатията на голяма част от българското население

• поведението на властника

• цялостната атмосфера, в която се развива действието

• цялостното поведение на баба Илийца

• проявите на лютибродчаните

Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.

Първата част на Вазовата творба "Една българка" поставя проблема за:

• човешкото достойнство

• житейския избор

• робството и трайните последици от него

• свободата

• борбата между доброто и злото, в която окончателен победител е злото

Верни за първа глава са следните твърдения с изключение на:

• Опитът за бунт е извел времето от обичайния му ритъм.

• Властникът е нервен, несигурен след опита за бунт.

• Началото на разказа говори за жертвоготовно, достойно за уважение българско поведение и за жалко, егоистично поведение на българи, роби и по дух.

• Делата на властника говорят за превъзходство и спокойствие.

• Поведението на лютибродчаните е свидетелство за примирение с потъпкването на човешкото достойнство.

Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Поведението на робското население:

• носи знака на апатията към опита за бунт

• свидетелства за адаптиране към вековни взаимоотношения

• говори за попарени надежди за освобождение, към което са се стремили всички сънародници

• е обяснимо - жестокостта на властника е позната и буди страх

• говори за проявил се инстинкт за самосъхранение